Vampire: The Masquerade – Bloodlines 2: Когато добрата история не е достатъчна | Games.dir.bg

След почти шест години хаотично развитие, смени на разработчици, бюджетни съкращения и напускане на ключови фигури, Vampire: The Masquerade - Bloodlines 2 дебютира точно преди 1 месец - на 21 октомври. Натискът бе огромен - първата част е култова, а втората игра преживя толкова поврати, че бе считана за "проект с обречено бъдеще".

През последните седмици успях да изпробвам играта и е време да споделя какво мисля за нея.

Снимка: Steam

Играта ви хвърля в нощен Сиатъл през 2024 г., където древен вампир-Старейшина се събужда след дълъг сън.

Визията и атмосферата на играта са невероятни. Неонови улици, сняг и истинска феерия от светлина и сенки - на моменти кадрите изглеждат като готови тапети за десктопа. Но атмосферата не е напълно плътна - Сиатъл не се чувства жив. NPC-тата се държат механично, автомобилите са статични, а "животът" е замрял и статичен.

Друг странен момент е, че кътсцените изглеждат малко странно - основно две говорещи глави и толкоз.

Vampire: The Masquerade – Bloodlines 2 Снимка: Steam

Паркурът е приятен, динамичен и стилен - спринт, двойни скокове, плъзгане между покриви. Битките не са лоши, като може да ползвате телекинеза, комбинации от удари и някои вампирски способности.

Както казах - графиката е перфектна и изстисква максимума от Unreal 5.

Историята също е интересна, като две сюжетни линии постепенно се приплитат. Естествено, какво е готик-атмосферата без мистерии! Но най-големият проблем на играта е, че не е пълноценно RPG и това сякаш прави мненията за играта толкова разнопосочни.

Vampire: The Masquerade – Bloodlines 2 Снимка: Steam

Изборът на клан (от шест налични) влияе единствено на началния набор от умения. Играчът може да отключва дисциплини на други кланове, което в крайна сметка намалява смисъла на избора ви. Темпераментната система (пиене на кръв от хора с определено емоционално състояние) е интересна концепция, но заличава разликите между клановете още повече. За мен това не е проблем, но за доста хора е.

Това, което обаче не харесах е, че диалозите страдат от същото. И то не защото не са добре написани - не.

Vampire: The Masquerade – Bloodlines 2 Снимка: Steam

На пръв поглед нощните обитатели на Сиатъл са коварни, манипулативни и опасни, а всеки диалог се превръща в сложен танц, в който се опитвате да измъкнете информация, без да си създадете врагове. Системата отчита не само думите ви, но и контекста на предишните ви действия. Ако сте се държали грубо през цялото време, никой няма да повярва на внезапната ви любезност. И малко след това разбирате, че RPG системата издиша. Повечето опции не променят нищо съществено, а разделенията често се свеждат до "добър" vs "зъл" - липсват нюансите.

Нарушаването на Маскарада не е особен фактор - достатъчно е да се скриете за малко. Така тежестта на действията е минимална.

Vampire: The Masquerade – Bloodlines 2 Снимка: Steam

Персонажите са по-плоски от тези в оригинала, а истински интересните фигури са по-скоро изключения. Сравненията с Джак от първата част само подчертават липсата на харизма и многослойност.

Side quest-овете? Еднотипни задачи тип "донеси", "убий", "прати пратка" — абсурдни за Старейшина с векове опит.

Враговете са два вида - стандартни и по-масивни. Изкуственият интелект е слаб, а стелтът е толкова повърхностен, че почти работи само по случайност. Босовете добавят разнообразие единствено визуално и в структурата на арените.

Vampire: The Masquerade – Bloodlines 2 Снимка: Steam

Присъдата? Vampire: The Masquerade — Bloodlines 2 е красива, атмосферична, с впечатляваща визия и сравнително приятна бойна система. Историята е интересна, но играта не функционира добре като RPG и не е най-динамичния екшън. 

Bloodlines 2 е добра, на моменти дори страхотна игра, която засища апетита за качествена вампирска история. Тя обаче е продължение само по име и никога не прегръща ентусиазирано своята ролева същност. Предвид култовия статут на предшественика си, това неминуемо ще бъде разочарование за мнозина.

Снимка: Steam

Това е игра, замислена като наративно приключение с ноар привкус, но насила напъхана в рамките на ролевия жанр. Тази криза на идентичността я прави малко посредствена. Фактът, че след толкова бурно и проблематично разработване играта въобще съществува, е чудо.

Ако търсите красив конспиративен мистериозен трилър с готик стил - това е вашата игра. Определено си струва да я изиграете заради атмосферата и сюжета. Но ако искате пълнокръвно RPG със силен геймплей - ще останете разочаровани.

Именно от това какво търсите зависи дали Vampire: The Masquerade — Bloodlines 2 ще ви хареса или не.