Assassin's Creed Shadows успя да раздели геймърите още преди дебюта си. Добрият екшън геймплей, интересната история, красивата графика, стелт механики - това са традиционните добродетели на поредицата, които присъстват и тук. Междувременно критиката остава съсредоточена върху фигурата на Ясуке - спорейки за достоверността на неговата раса и дори сексуалност. Всичко това обаче изпуска "слонът в стаята". Assassin's Creed Shadows има два много по-съществени проблема от своята историческа достоверност (поредицата никога не е претендирала за такава).
- Проблем №1: Ubisoft никога няма да направи добро RPG
Assassin's Creed премина към философията на RPG-та преди доста време. В началото новостите развитието на различни уменията, диалогови избори и куестове изглеждаха достатъчно, за да създадат илюзията, че Ubisoft успешно се е преориентирала. Но колкото повече RPG-та правят, толкова по-очевидни стават пропуските.
Ubisoft отчита всяка RPG характеристика с ентусиазъм: абсурдно количество оръжия и екипировка, огромни дървета на уменията за двамата герои, чест избор на диалог, романтични връзки и повече куестове, отколкото някой би могъл да завърши. Как това да не е RPG?
Assassin's Creed Shadows е препълнена с RPG механики - вероятно повече от която и да е друга Assassin's Creed игра - но тяхната плиткост разкрива основен проблем.
Най-големият провал на Shadows като RPG е фалшивото чувство за свобода. Играта уж предлага избори чрез диалози, но те са напълно безсмислени. Вие не пишете историята, а сте пасивен участник в нея.
Често опциите за диалог не влияят на нищо - независимо каква реплика изберете, сюжетът не се променя. Най-дразнещите моменти са, когато изберете една от две реплики, героят я изрича... и след това автоматично повтаря и другата, която не сте избрали.
Ubisoft дори е създала странен "каноничен режим", който взима всички "официални" решения вместо вас - което казва всичко за приоритетите им. Забравете избора - вие просто сте зрител в тази история. Дори не се опитват да създадат илюзията за свобода. Според Ubisoft, този режим е за хора, които не могат да понесат идеята, че не знаят кои решения са "канон".
Всеки куест в Shadows разкрива същата кухота: говорите с някого или убивате някого - понякога и двете. Трудно е дори да ги нарека лоши куестове, защото няма никакъв куест дизайн.
Рядко играта предлага нещо различно - например да подготвите и участвате в чаена церемония - но дори това е лишено от значими избори, интересни диалози или последици.
Това е особено разочароващо в епоха, когато RPG куестовете са на върхово ниво. CD Projekt Red създават невероятни истории с вариращи теми, Disco Elysium предлага непредсказуеми диалози и дълбоки мистерии, а Baldur"s Gate 3 задава нови стандарти за свобода и реактивност. Но нищо от това не е тук.
Преди да играя Shadows, завърших Kingdom Come: Deliverance 2 - и това беше огромна грешка. След толкова добре написана и динамична RPG игра, Shadows изглежда като бледа сянка.
Един от най-случайните куестове в KCD2 се оказа запомнящо се приключение. Жена на ковач трябваше да достави подкови за военен лагер, но съпругът ѝ отказваше да ги направи. Изглеждаше като скучна задача, но имах нужда от пари, а Хенри е ковач все пак, така че се заех. След като изковах подковите, куестът рязко се завъртя - стая, покрита с кръв, изчезнала жена, множество заподозрени, разследване под прикритие, битка с рицари, трагична любовна история.
Ако този куест беше в Shadows, жената просто щеше да ми каже да убия мъжа ѝ и това щеше да е краят.
Разбира се, има и положителни страни - стелт механиките и бойната система са най-добрите в поредицата, а Япония е великолепна за дигитален туризъм.
Но ако търсите истинско RPG, това просто не е играта за вас.
- Проблем №2: Цената
Assassin's Creed Shadows идва с цена от 69,99€ или близо 140 лева. За тези пари получавате около 40 часа геймплей в средния случай, което не е лошо.
Цената обаче показва притеснителната философия на мастодонта Ubisoft. Изглежда новите игри на компанията ще увеличат цената си с 10 евро за базовата версия. Това е възможно да даде основания на други издатели също да въведат по-високи цени.
Досега 59.99 евро бе стандарта за скъпа ААА игра и много нови заглавия все още струват толкова. Например Kingdom Come: Deliverance II, която има средно с 10 часа повече геймплей дебютира на цена от 59.99 евро.
Предстоящата да излезе в края на месеца Atomfall струва 49 евро, а S.T.A.L.K.E.R. 2 струва 59 евро.
Сблъскалата се с някои основателни критики и приета противоречиво Avowed обаче също струва 69,99€, а новият Doom, който ще дебютира след 2 месеца, ще има цена от цели 79 евро.
Тенденцията за поскъпване на игрите се вижда основни при големите студия. Именно те обаче често публикуват противоречиви проекти, които успяват да разделят феновете.
Поскъпването не е оправдано с по-дълъг геймплей или по-изпипани механики. И Avowed, и Assassin's Creed Shadows оставят вкус на полуфабрикат след изиграването си.
Инфлацията е само част от обяснението. Големите студия да виждат по-слабите продажби на своите ААА проекти, но вместо да потърсят отговора на въпроса защо се случва това, те предпочитат да компенсират с поскъпване.