Австралийският композитор Мик Гордън е едно от най-разпознаваемите имена в гейм индустрията, чийто характерен, агресивен и наситен с дисторшън индъстриъл метъл саунд до голяма степен дефинира успеха на рестартираните поредици Wolfenstein и Doom.

Пет години след публичния си разрив с дългогодишните партньори от Bethesda, Гордън работи по различни метъл проекти, допринася за голяма част от саундтрака на Atomic Heart и участва като гост-композитор в Absolum. Наскоро обаче той разкри, че работи по своя следващ пълен саундтрак за видеоигра - амбициозния киберпънк шутър от първо лице Defect.

Проектът е дебютен за новото студио emptyvessel и обещава да предложи както солова и кооперативна игра, така и асиметричен PvP режим. Освен на динамична стрелба, геймплеят ще набляга на изследване, дегизировка и тактически саботаж. По отношение на историята и визуалния стил, Defect черпи вдъхновение от филма "Дред" (2011) със своите мегаструктури и свят, в който всевиждащ изкуствен интелект се опитва да овладее престъпната анархия.

Уникалната визуална, тематична и геймплейна идентичност на Defect привлича вниманието на Гордън, който споделя, че това "прави много лесно да се впиша и просто да правя това, в което съм добър". Не е без значение и фактът, че Гордън и режисьорът на играта, Емануел Палалич, са работили заедно по Doom (2016) и Doom Eternal.

Палалич, който е бил художник на персонажи в двете игри и е участвал в "метъл хора", организиран от Гордън за саундтрака на Eternal, го описва като "един от най-талантливите музиканти, които съм срещал".

Въпреки че една от основните цели на Гордън е да не позволява собственият му стил да доминира над идентичността на проекта, той експериментира с две от своите запазени марки и в Defect. Става дума за "микротонални" звуци - музикални ноти в интервали, по-малки от стандартните в октавата - и умишлено discordant-ни, неритмични бийтове, които не са ограничени от тактов размер, но са прецизно аранжирани.

С този подход Гордън се надява да допълни темите за трудно овладяния хаос в играта. "Това е възхвала на деформацията, почти като форма на бунт", казва композиторът.

"Винаги се опитвам да надскачам границите. Колко тежко можем да го направим? С този проект наистина изследвам крайностите на дисторшъна. Докъде можеш да стигнеш с изкривяването, преди да изгубиш музикалността, и как после да я върнеш."

Киберпънк обстановката го насочва и към синтезаторите, но с по-целенасочена употреба, избягваща клишетата в жанра. "Противопоставянето на тази фонова тема на един дистопичен киберпънк свят ми даде всякакви идеи, особено по отношение на синтезаторите и как те трябва да наподобяват аналогови машини. Нещо осезаемо, което трябва да живее сред мрачния градски пейзаж", обяснява той. "Синтезаторите вече не звучат футуристично. Те имат минало. Искам да отдам почит на това минало."

Говорейки за миналото, Гордън цитира и още един, доста изненадващ източник на вдъхновение - филма "Костенурките нинджа" от 1990 г. "Усещането, което се опитвам да уловя, идва от онази страхотна сцена, в която бандата на Шрьодер се опитва да вербува деца. Привличат ги в организацията си с видеоигри, цигари и скейтбордове. Усеща се много в духа на края на 80-те и началото на 90-те."

Гордън посочва характерното за сцената хип-хоп звучене със скречове като нещо, което изследва в работата си.

"Точно там усещам, че се случва нещо наистина уникално с музиката в Defect. Тя заема елементи от онзи свят и ги вплита в цялостната концепция."