След няколко посредствени издания и все по-объркана митология, през 2017 г. Resident Evil 7: Biohazard успя да направи нещо, което изглеждаше трудно постижимо - да върне Resident Evil към корените ѝ.
Пътят дотам не беше гладък. След революционния успех на Resident Evil 4 серията постепенно се насочи към все по-екшън ориентиран геймплей. Resident Evil 5 запази част от чара, но вече личеше умора. Кулминацията дойде с Resident Evil 6 - амбициозна, но раздута и хаотична игра, в която биотероризмът и експлозивният екшън почти напълно изместиха сървайвъл хоръра.
На пръв поглед Resident Evil 7 изглеждаше като радикална промяна. Преминаването към първо лице породи сравнения с модерни хорър заглавия като Amnesia: The Dark Descent и Outlast. В действителност обаче играта се оказа много по-близо до ранните части на поредицата.
Затвореното пространство, постепенното отключване на нови зони чрез пъзели, внимателното управление на ресурсите и напрегнатото изследване на средата връщат усещането за класически Resident Evil. Вместо свръхагент, който спасява света, играчът влиза в ролята на обикновен човек - Итън Уинтърс, търсещ съпругата си в изолирано имение в блатата на Луизиана. Естествено, конспирациите отново присъстват.
Една от най-силните страни на играта е темпото. Тя не залива играча с непрекъснати престрелки и кътсцени, а разчита на тишината, неизвестността и постепенното изграждане на напрежение. Този подход напомня философията на Silent Hill, където страхът често идва от въображението, а не от директната заплаха.
Resident Evil 7 съзнателно редува моменти на уязвимост с кратки изблици на сила. В последната третина играчът разполага с повече ресурси и увереност, което действа като катарзис след часове внимателно планиране и икономия на амуниции. Именно този контраст между безсилие и контрол връща усещането за оцеляване.
Макар бойната система да не достига стилистичната висота на Resident Evil 4, преминаването към първо лице работи изненадващо добре. Движението на героя е умишлено по-бавно и тежко, което засилва усещането за реализъм и напрежение. Един от малкото недостатъци остава ограниченото разнообразие от врагове, но това не успява да подкопае цялостното преживяване.
След години, в които серията сякаш губеше посоката си, Resident Evil 7 успя да "изреже излишното" и да върне фокуса върху същността - атмосфера, уязвимост и внимателно изградена хорър динамика. Резултатът е стегната, добре премерена игра, която не просто стабилизира поредицата, а постави нов стандарт за бъдещите ѝ заглавия. Както знаем, след това последваха още множество силни игри и добри римейкове, които възродиха серията към предишната ѝ слава.